Постинг
14.06.2009 17:11 -
За лявото и дясното в контекста на европейската ни интеграция...
Здравейте...
Гледах, чудих се, та накрая реших и аз да спретна един блог, ама за чудо и приказ... То вече сякаш не ни останаха наистина интересни теми, към които да си насочим вниманието, но да поживеем и да видим (както е казал народният глас), пък може и да измислим нещо. В крайна сметка истината се заражда от спора между интелигентните хора, а менталната мастурбация по веднъж/два пъти на ден е повече от полезно занимание, дори и да не води до особено забележими резултати в нашата мила държава.
Аз я обичам между другото ... държавата ни де. Може тук да не се живее добре, може да стават отвличания от време на време, може управляващата ни каста да се е самозабравила и въобще да няма представа за какво аджИба иде реч, може на обществото ни да не му пука, защото аномията го тресе на макс и "материялът" просто се е изродил... НО ... държавата ни е онова - смътното и съкровено нещо, което първо ми изниква в главата, като асоциация, когато чуя думата "красота". И именно заради тази красота трудът сякаш придобива своя смисъл... бавно... мъчително... ама го придобива.
Рано или късно на всеки от нас му се е случвало (или предстои да се случи) да се замисли върху проблематиката на „лявото и дясното” в управлението и особено отражението и разбирането, което се прилага спрямо тези два модуса на провеждане на политика в България. Най-елементарното и сякаш затова най-разпространено разбиране ги охарактеризира и свързва с редица други понятия по горе-долу следния начин:
- ляво – всеобщ стремеж към равенство, поддържане на социалните услуги над екзистенц-минимума, национализация на някои производства, тенденциозно увеличаване на ролята на държавата за сметка дори на някои граждански свободи, но и в полза на общото (гражданското?) благо и т.н.
- дясно – печалба според изработеното, капитализъм, базиран на икономическата ефективност, намаляване на данъците и държавните разходи, по-малко административни бариери пред гражданите и въобще по-малко и по-неусетна сякаш държава.
И така след един многострадален преход, когато в началото всички изведнъж станаха сини, после някои не чак толкова, после някои пък станаха червени, а други – крайно сини, а всъщност отново червени, лично аз стигам до заключението, че в България нещата са безпределно размити. Оставям настрана въпроса, дали това не беше проектирано от столетницата БКП (и различните им линии на политики, застъпени от Лилов и Луканов), но е факт, че днес демокрацията в България продължава да вегетира, крепена на базата на популизъм и политическа мимикрия. БСП по същество провежда дясна политика (друг е въпросът за нейното качество), а десните партии се стремят да дойдат на власт с популистки и дори леви обещания. Тя (демокрацията) вегетира, защото реално нямаме власт на мнозинството. Ясно е, че на партиите им трябват 50+1%, за да сформират правителство. Колко е избирателната активност в България? 30-35% най-много, от което следва, че цялата държава се управлява от гласовете на половината (50%) от една трета (30%) от цялото й население и ето как сме подменили властта на мнозинството, та сме си заформили една хубава власт на малцинството. Уви на фона на тези факти днес продължаваме сякаш повече от всякога да разделяме политиката на криворазбраното ни „дясно/ляво” по този елементарен начин, а аз съм на мнение, че той не е особено ефективен. За мен много по-реалистично и справедливо е определението на Р. Дал, който търси корените на конструирането на политическата власт в сферите на влияние, които самите партии и икономическите кръгове зад тях притежават. Мисля, че това да мразиш БСП реално не те прави задължително десен, както и обратното – това да мразиш ДСБ или СДС не те прави ляв. Струва ми се, че е крайно време и партиите ни да го разберат. В крайна сметка от основно значение остава въпросът за контрола, който се упражнява спрямо управниците ни от самото ни общество, независимо от тяхната „цветова” украска, защото всяка власт корумпира, а абсолютната корумпира абсолютно.
Поздрави! :)
Гледах, чудих се, та накрая реших и аз да спретна един блог, ама за чудо и приказ... То вече сякаш не ни останаха наистина интересни теми, към които да си насочим вниманието, но да поживеем и да видим (както е казал народният глас), пък може и да измислим нещо. В крайна сметка истината се заражда от спора между интелигентните хора, а менталната мастурбация по веднъж/два пъти на ден е повече от полезно занимание, дори и да не води до особено забележими резултати в нашата мила държава.
Аз я обичам между другото ... държавата ни де. Може тук да не се живее добре, може да стават отвличания от време на време, може управляващата ни каста да се е самозабравила и въобще да няма представа за какво аджИба иде реч, може на обществото ни да не му пука, защото аномията го тресе на макс и "материялът" просто се е изродил... НО ... държавата ни е онова - смътното и съкровено нещо, което първо ми изниква в главата, като асоциация, когато чуя думата "красота". И именно заради тази красота трудът сякаш придобива своя смисъл... бавно... мъчително... ама го придобива.
Рано или късно на всеки от нас му се е случвало (или предстои да се случи) да се замисли върху проблематиката на „лявото и дясното” в управлението и особено отражението и разбирането, което се прилага спрямо тези два модуса на провеждане на политика в България. Най-елементарното и сякаш затова най-разпространено разбиране ги охарактеризира и свързва с редица други понятия по горе-долу следния начин:
- ляво – всеобщ стремеж към равенство, поддържане на социалните услуги над екзистенц-минимума, национализация на някои производства, тенденциозно увеличаване на ролята на държавата за сметка дори на някои граждански свободи, но и в полза на общото (гражданското?) благо и т.н.
- дясно – печалба според изработеното, капитализъм, базиран на икономическата ефективност, намаляване на данъците и държавните разходи, по-малко административни бариери пред гражданите и въобще по-малко и по-неусетна сякаш държава.
И така след един многострадален преход, когато в началото всички изведнъж станаха сини, после някои не чак толкова, после някои пък станаха червени, а други – крайно сини, а всъщност отново червени, лично аз стигам до заключението, че в България нещата са безпределно размити. Оставям настрана въпроса, дали това не беше проектирано от столетницата БКП (и различните им линии на политики, застъпени от Лилов и Луканов), но е факт, че днес демокрацията в България продължава да вегетира, крепена на базата на популизъм и политическа мимикрия. БСП по същество провежда дясна политика (друг е въпросът за нейното качество), а десните партии се стремят да дойдат на власт с популистки и дори леви обещания. Тя (демокрацията) вегетира, защото реално нямаме власт на мнозинството. Ясно е, че на партиите им трябват 50+1%, за да сформират правителство. Колко е избирателната активност в България? 30-35% най-много, от което следва, че цялата държава се управлява от гласовете на половината (50%) от една трета (30%) от цялото й население и ето как сме подменили властта на мнозинството, та сме си заформили една хубава власт на малцинството. Уви на фона на тези факти днес продължаваме сякаш повече от всякога да разделяме политиката на криворазбраното ни „дясно/ляво” по този елементарен начин, а аз съм на мнение, че той не е особено ефективен. За мен много по-реалистично и справедливо е определението на Р. Дал, който търси корените на конструирането на политическата власт в сферите на влияние, които самите партии и икономическите кръгове зад тях притежават. Мисля, че това да мразиш БСП реално не те прави задължително десен, както и обратното – това да мразиш ДСБ или СДС не те прави ляв. Струва ми се, че е крайно време и партиите ни да го разберат. В крайна сметка от основно значение остава въпросът за контрола, който се упражнява спрямо управниците ни от самото ни общество, независимо от тяхната „цветова” украска, защото всяка власт корумпира, а абсолютната корумпира абсолютно.
Поздрави! :)
Понеже явно ти е ясно що е ляво и що е дясно. То ще кажеш ли на нас де е АТАКА в този клас?
цитирайАко изпънеш до краен предел лявата и дясната си ръка, накрая и двете ще се съберат зад гърба ти. Надявам се това отговаря на въпроса ти... макар и метафорично. :)
цитирайне те прави ляв, а просто - ирационален
цитирайна несериозното си питане, очквах отговор язвителен. Не го дочаках явно май, но това тука не е край.
цитирай
